Винаги се опитвам да бъда креативен а не критичен. Опитвам се чрез ирония и сърказъм да накарам членовете на клуба, да се замислят за действията или бездействията си в задълженията и отговорностите, да помогнат с бутането на тежкия камък наречен алпийски клуб. В една от предните темите бях писъл че не искам да се занимавам повече с каквато и да е организационна дейност. Имам възможност и искам да се занимавам само с детското катерене и воденето на курс по алпинизъм.
За тези редове се премислях няколко дни, но смея да твърдя, че не искам да поемам такива ангажименти като организиране, координиране или контролиране и т.н. Причини мога да изтъкна много но няма смисъл, защото това няма да промени действителноста. Обичам да действам но не мога да действам сам. Опитахме да започнем преди месец с Боян и Коцето, Нинжата дори! Но както казваш една птичка пролет не прави, пролет не става и за един ден смея да твърдя аз.
За състезанието ТРЯБВА ДА:
- се избере съдийския състав;
- изберем съдия откривател и да го поканим, да огледа стената;
- се уведоми спортната комисия към общината за състезанието - да се наеме залата за съответните дни като не забравяме и дните преди състезанието когато трябва да няма гимнастички за да може да се наредят маршрутите от съдия откривател на СПОКОЙСТВИЕ;
- се измисли награден фонд ако има такъв;
- се изпрати покана до федерацията и алпийските клубове
- се поканят официални гости за награждаването;
И най-важното ДА ИМА ЖЕЛАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ ОТ ВСИЧКИ НАС ЗА ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА СЪСТЕЗАНИЕ.
На събранието в Сезони ще закъснея малко (до 21,00 съм на стената), но искрено се надявам като дойда да видя гора от желаещи ръце да помагат, че иначе пак ще ме боли кръстака като миналия път
Поздрави!